Σελίδες

Δευτέρα 14 Αυγούστου 2017

Борбата с „варватите“ и чудната врачка

Толкова време се блъсках и лутах да разбера какво става с нашия «помашки език» и най-накрая научих изненадан от една супер-врачка, че няма такова нещо на този свят.
Аз й повярвах – защо не, тя е с пъти по-достоверна отколкото някои други специалисти – и се съгласих и укротих, продължавайки си към неизвестоното бъдеще.
И тъкмо си бях подготвил «багажа» и разтворил крилата, за да «крилна» из други небесни премеждия, ветровете се раздухаха и «духовете» се разбуниха отново.
„Варварите“ на Кавафис били недоволни от това, че някой си е посмял да посегне към перото и да се опита да опиша по най-красноречивия начин техните "колебания" и то на „помашки език“.
Ами колко да търпи човек и да ги чака!  Още от епохата на Кавафис все идват и никога не пристигат.  Това не е ли "колебание", а?  Е, писна ми вече и на мен и грабвам пак перото и... когото засегне.
Само, че нещата почват да стават все по-сложни и по-сериозни, защото е очевидно вече, че няма такива „варвари“ както тези на Кавафис, а заедно с тях изчезва и „помашкият език“.
Аз да го бях казал, майната му.  Но всичко това, което ми изврачува тази врачка, почва да се сбъдва.  И след това как да не им вярва човек на врачките?  Самата истина се е подчинила на тях.
Намират се обаче тук – таме и неверници и не знам как ще я приемат тази истина.
Аз ще се опитам да ги предупредя, да не се стряскат и да не се изплашат.
Благодарение на доц. д-р Георги Митринов, чиято „помощ“ ще ползвам, ще се постарая да им обясня някои неща за лъжливите „варвари“ и как те ни измамиха и ни оставиха без никакво решение.  Плюс това искат сега да ни оставят и без език или да ни наложат някои друг „варварски“ псевдоезик.
Прочетете внимателно документа, който следва, повторете го ако е нужно, помислете си и се подгответе да отговорите на единственият поставен въпрос в края на документа.
Ако все пък не успеете да отговорите, тогава си помислете дали не е нужно да посетите някоя врачка, за да ви поврачува и да ви посъветва как се решават някои неща.
Ха, да видя сега как се развързва гордиевият възел, моите другари.




И какво ще правим сега без „помашки език“?
Това си беше някакво занимание.

КР

Σάββατο 5 Αυγούστου 2017

Интервю на Ефим Ушев за Българите в Южните Родопи (Ксантийско и Гюмюрджинско - Гърция)




Препубликувано от (Αναδημοσίευση από) :


Гръцките и турските теории за небългарския характер на населението в Ксантийско и Гюмюрджинско, са смешни и жалки

+ За българоезичното население в Южните Родопи, Агенция “Фокус” разговаря с Ефим Ушев, главен редактор на „Златоградски вестник” 

- При представянето на книгата за българските говори в Ксантийско стана дума и за вашия вестник. Какво представлява „Златоградски вестник”?
- Вестникът е местно издание за две общини, което излиза вече 22 години. Той не е прекъсвал съществуването си, изпълнява си функциите, разширява и диапазона си вече. След като границата се отвори преди една година, на 15 януари, пуснахме една рубрика за хората, които са българоговорящи в съседна Гърция. Вестникът се разпространява и там, търговията в града се засили през тази една година. Хората си го купуват, а освен това вестникът им се изпраща там. Рубриката е такава, че с гръцки букви се пишат интересни информации за града, за района, за отколешните ни връзки, исторически препратки през годините, родопски хумор и пр.

- Колко е тиражът му за този район в Северна Гърция, където се разпространява?
- Тиражът не е голям, но достатъчен, за да стига до десетина села на юг от нас. Моите впечатления са, че има интерес сред определен контингент. Не е масов, няма опашки за вестника, но все пак поддържаме интереса на хората там към езика по този начин, към историята на връзките ни и въобще за района ни. 

- Това ли е предназначението на вестника, който достига и до българите в Гърция?
- Вестникът е предназначен за Златоградска и за Неделинска община, но през последната година, след отварянето на границата, решихме да разширим обхвата му, тъй като хората на юг от нас говорят чист български език, на родопска диалектна основа. Опитът ни е подсказан преди около 180 години, когато нашите даскали в Златоград са преподавали на децата писмото на гръцки, съгласно тогавашната система и табу в образователната система. Те са писали с гръцки букви, а когато четеш тези гръцки букви, виждаш, че излиза българския език – местния родопски диалект. И същото го правим и сега. 

- Пишете тази рубрика на български, но с гръцки букви?
- Да, точно това е смисълът, така е било и преди 180 години. Документът, на който попаднахме, преди десетина години издадохме в книга. Тя също е факт благодарение на издателството на ВМРО „Македония прес”. Издадена е фототипно и в превод. В нея откриваме огромна информация за тогавашните нрави, морал, за тогавашния диалект, който е един и същ с днешния говор в българските села в Гръцко. Това е единственият ръкопис, останал от онова време в оригинал до днес. 

- Какви теми намират място на вашите страници за хората там?
- Занимаваме се с любопитни неща от историята на нашите взаимоотношения. Все пак този район чак до селата Шахин и Синиково, малко преди Ксанти, е бил в някогашната Даръдерска околия. Даръ дере е старото име на Златоград. И така си връщат интереса към тази част от Родопите, та дори и в родово отношение, тъй като много от тях имат тук роднини. Досега гърците са ги тласкали повече към Турция. Друга тема е това, че турцизацията там върви вече много години и то активно, с много пари от турска страна, която дори си има консулство в Гюмюрджина, което се занимава само с това. 

- Рубриката с гръцките букви ли е уникалното на вашето издание?
- Аз не смятам, че тази гръцка графична система е нещо уникално, след като вече е изпробвана преди век и половина от нашите предци. Няма друг начин, тъй като тези наши сънародници в южната част на Родопите, вместо да изучават в училище български език, т. е. майчиния си език, изучават турски език. По едно решение между Гърция и Турция те са се договорили и са им сложили задължителен турски език в училище. Макар че майчиният им език в къщи, за битовото им общуване, е българският език. С тази рубрика всъщност поддържаме интереса им към българския език. А няма спор по това, че езикът на тези хора е български. Това са хора с български корени и потекло и в науката няма две мнения по този въпрос. Проблемът е, че е голям натискът за турцизирането им. 

- Как може да се спре това?
- Не може да се спре, защото това е договорка, антибългарска договорка между двете страни – Гърция и Турция. Когато те са решили да сложат задължителния турски език в обучението им, вместо майчиния им български език, това вече е снаряд в корена. Сега децата на осем-десет годишна възраст вече не говорят, или трудно говорятмайчиния си език. Това е трагедията. 

- Това не е ли въпрос на държавна политика? Какво трябва да направи България по този въпрос?
- България в момента няма отношение, няма интерес към своите хора извън границите на сегашна България. Тя няма идеи и дори не иска да се вслуша в съветите на хората, които на основата на единия си ентусиазъм се занимават с тези въпроси и имат повече информация за проблема. 

- Доц. Митринов препоръчва да се засилят връзките с тези хора. Според него това, че те слушат например българска народна музика, ще допринесе да осъзнаят българските си корени.
- Разбира се, че това е много важно. Интересът към родопската музика е много голям. От Златоград сме давали като подаръци стотици дискове с наша родопска музика. Търси се, искат да слушат своето, особено голям е интересът сега към телевизия Фолклор ТВ. Тя се хваща в селата там и има интерес към нея. Слушат си и казват – да, това са нашенските песни. Това, което може да направи държавата в момента, освен да подпомогне хората, които се занимават по един или друг начин с фолклора и езика в Ксантийско и Гюмюрджинско, е да подпомогне организирането на съборите от двете страни на границата в родово отношение. Има такива иде, има и желание от страна на хората от Ксантийско и Гюмюрджинско и може да стане например със съседни села – Кушла от наша страна и Угурли от тяхна, Аламовци от наша страна и Сареле от гръцка страна. 

- Има ли много такива роднински връзки между двете страни на границата?
- Да, разбира се. Може би всяко второ семейство има роднини там. Те и в момента пътуват, търсят се, това е процес. Една друга идея, с която мога да подпомогна държавните институции – например в Гърция излизат вече 10-15 книги за така наречените помаци в гръцко. Те разбира се са на идеологическа основа, но какво пречи на българската държава да закупи тези книги и да ги раздаде на българските институти в БАН, да се работи по тях? Да се направи научна критика на тези книги. Да ги прочетат и да ги анализират, да издадат книги за тях и да кажат с какво заблуждават общественото мнение тези книги и каква е истината в тях. Това не са нито големи пари, нито нищо. Разбира се, че тяхното самосъзнание е на помаци, доколкото за помаци можем да говорим като за шопите българи или за македонците българи, или за тракийските българи. Ако говорим за помаци, това са българите мохамедани – с български език, с български нрави, със запазени традиции, с всички неща, които са характерни за всяко едно българско малцинство отвъд границата на страната ни. 

- Освен тази турцизация, за която става въпрос, забелязвате ли други процеси по отношение на българското население в този пограничен район?  
- Това е един процес, който е започнал още през 50-те години с договорка между Гърция и Турция. Те са въвели турското обучение в държавното гръцко училище, защото България не е поискала и никога не е поставяла въпроса за обучението на българите там на своя роден майчин език. Когато има вакуум, някой се намества там

- Очаквате ли да се въведе обучението на майчин език?
- Няма как да стане това, защото никой не го е поискал. Никой не го е обсъждал този въпрос. Той не е интернационализиран. А тамошните организации на помаците, които поставят въпроса за обучение на „помацки” в училищата, не срещат разбиране от официалните гръцки власти. 

- Кои са особеностите на този диалект, който установява, че става въпрос за български говор?
- И по това няма спор, че това е български говор. Това са българските родопски диалекти на основата на рупските говори. За това писа и проф. Тотоманова от Софийския университет. Голяма крачка към проблема е книгата на Георги Митринов - „Южнородопските български говори в Ксантийско и Гюмюрджийско”, която представихме миналата седмица в БТА. Това е първият книжен труд, издаден в България, който се занимава с този въпрос – нещо, което е трябвало да стане веднага след излизането на т. нар. Помашко-гръцки речник от Петрос Теохаридис през 1996 година в Солун. Това трябваше да стане тогава, а става чак сега, поради български неразбории – безпаричие и пр. Все пак книгата е факт, доставена е включително и на автора на речника Теохаридис. Разпространява се колкото може, но това все пак е научен труд, не е в масов тираж, не е роман все пак. Там достатъчно добре е обяснено и в исторически план, анализирани са също така и множеството гръцки и турски теории за небългарския характер на населението в Ксантийско и Гюмюрджинско. Понякога тези „теории” са смешни и жалки, но до сега не са опонирани. Това е първият опит. Мога да ви кажа, че това е първата наша крачка в анализирането на проблема. Втората крачка, която смятаме да направим, е издаването на един сборник с българския фолклор от Ксантийско. И това  ще стане – ако не до края на годината, то непременно още през първото тримесечие на идната година. 

Аделина ГЕОРГИЕВА 
(Бр. 16/2011 на „Златоградски вестник”) 


Παρασκευή 4 Αυγούστου 2017

Δώσε Τουρκικά και βουρ στον πατσά



Στιγμιότυπο οθόνης από τη διεύθυνση http://kanali6.gr


Βρε σεις εκεί στον διδασκαλικό σύλλογο, σας είπαν να σοβαρευτείτε και να το βουλώσετε.
Σας μιλάει ο Хаджитодоров με εντολή Μαξίμου.
Τί δεν καταλαβαίνετε, επιτέλους;
Οι "φωστήρες" συνάδελφοι σας της Ε.Π.Α.Θ. με μια κλανιά του Зейбеков εξαφανίστηκαν από τον χάρτη του τύπου.
Εσείς ακόμα μουρμουράτε και τσινάτε;
Μα καλά, είστε με τα σωστά σας;
Θα πρέπει να επιδείξετε ένα ελάχιστο επίπεδο σοβαρότητας, σαν κι αυτό - ας πούμε - του εντολέα σας.
Τον μπελά σας γυρεύετε τώρα καλοκαιριάτικα;
Σας παρακαλώ, λοιπόν, σοβαρευτείτε και μη με αναγκάζετε κι εμένα να αλλάξω τακτική.
Ξέρει τί σας λέει ο "τύπος".
Άντε τραβάτε να κάνετε κανένα μπάνιο σε καμιά παραλία και εμπιστευτείτε τους πολιτικούς σας εκπροσώπους.

Дàскалчота, дàскалчота!


Κυριακή 30 Ιουλίου 2017

Ανισοπολιτεία και ανισονομία



Τη γλίτωσε πάλι ο μπαγάσας.  Τον έσωσε από μπελάδες και περιπέτειες το Αθηναϊκό Α.Σ.Ε.Π., για να σώσουν την τελευταία στιγμή τα τομάρια τους και αυτοί.

Τζεμήλκο, σου είχαμε πει να μην παίζεις με τα πραγματικά «αφεντικά» σου, τους ψηφοφόρους, και να μην υποτιμάς τη νοημοσύνη και τη δύναμη της ψυχής τους.


Προεκλογικά μας έλεγες τελείως διαφορετικά πράγματα και κάποιοι, δυστυχώς για σένα, δεν ξεχνούν όσο κι αν το επιθυμούν.


Το έτερο «συνεταιράκι» σου ακροβατεί ακόμα σε τεντωμένο σκοινί, παρότι εξοβελίστηκε από τη Συμβουλευτική σας Επιτροπή.


Για σένα όμως τα πράγματα δεν θα είναι τόσο εύκολα, όσες «εξασφαλίσεις» κι αν έχεις από την αντίπερα όχθη.


Ο υπουργός σου όσες παρατάσεις και να δώσει για τη θητεία σου, κάποια στιγμή θα τελειώσει και τότε θα αναγκαστείς να βγεις και πάλι στη «ζητιανιά» για κανένα ψηφαλάκι ή να αποσυρθείς.


Μέχρι τότε φρόντισε να συμφιλιωθείς με τη λογική και τη σκληρή πραγματικότητα.


Ήδη ο κλοιός γύρω σου έχει αρχίσει να σφίγγει επικίνδυνα από διαρκώς και περισσότερους δυσαρεστημένους δημότες και δεν θέλει και πολύ για να σε στείλουν πακέτο σε κανένα μπουντρούμι της γείτονος.  Να σε δω τότε εκεί πώς θα συνεννοείσαι στα Κουρδικά.


Σιχαμένε παπατζή δημοσιογραφίσκε και αχάριστε αλήτη.


Όλα τα είχαμε τα «Τουρκικά» σου μας μάραναν, χαμένο παρτάλι.


Ρώτα και τα φιλαράκια σου Хаджитодоров και Зейбеков της γνωστής τοπικής συμμορίας να σου πουν τί σε περιμένει.


Α να χαθείς ξεσαλωμένε «εξυπνάκια».


Πάρε εδώ να το θυμάσαι σε όλη σου τη ζωή, κάθαρμα σιχαμερό.





http://maxitisthrakis.blogspot.gr/2017/07/blog-post_620.html


Πέμπτη 1 Ιουνίου 2017

Αθάνατη Ροδόπη με τις φωνές και τις μουσικές σου




Бойка Присадова
Да знаеш, майчо, каква съм мома загалил



Οι στίχοι του τραγουδιού - Стиховете на песента

Да знаеш, майчо, да знаеш
каква съм мома загалил.
На ден ми по триж духода
дор три ми китки дониса.
-Питай я, сино, учи са
чия, чиянска й дощеря.
-Питам я, майчо, уча са,
ала са насмех казува.
Еднож са кажи, мале ле: 
от сраде село Райково; 
другож са кажи, мале ле:
кехайова съм дощеря.

Μεταγραφή - Транслитерация

Da znáeš, májčo, da znáeš
kakvá sym móma zagálil.
Na den mi po triž duhóda
dor tri mi kítki donísa.
- Pítaj ja, síno, úči sa
čijá, čijánska j došterǽ.
- Pítam ja, májčo, úča sa,
ála sa nasméh kázuva.
Ednóž sa káži, mále le:
ot sradé sélo Rájkovo;
drúgož sa káži, mále le:
kehajóva sym došterǽ.

Μετάφραση στα Ελληνικά - Превод на Гръцки

Να 'ξερες, μάνα, να 'ξερες
τί κοπέλα έχω αγαπήσει.
Την ημέρα τρεις φορές με πλησιάζει
και τις τρεις λουλούδια μου φέρνει.
- Ρώτα την, γιε μου, και μάθε
τίνος κόρη και ποιανού είναι.
- Την ρωτώ, μάνα, ψάχνω να μάθω
αλλά αυτή γελώντας μου απαντά.
Τη μία μου λέει, μάνα μου:
από το κέντρο του χωριού Ράικοβο;
Την άλλη μου απαντά, μάνα:
πως είναι κόρη κεχαγιά.


Το πλήρες κείμενο του τραγουδιού με κάποιες διαφορές
Целият текст на песента с някакви разлики